disclosing on brackets 1

ЗАЩО ВИЗУАЛИЗИРАНЕТО НА БИОФИЛМА Е ТОЛКОВА ВАЖНО?

Интервю с денталния хигиенист Faye Donald

faye 1x1

Кога започнахте да визуализирате биофилма и плаката на пациентите си?

В университета ни казваха да използваме визуализиращ разтрор, за да подпомогнем откриването на плаката и преди даването на съвети за орална хигиена. Приемахме го като допълнение към инструкциите за четкане на зъбите, което да подчертае отлаганията на плака, при пациенти които трудно биха разбрали къде точно се натрупва биофилма.По онова време (1999 – 2001) фокусът при лечението на пародонтита беше върху почистването на отлаганията калкулус и това, което се смяташе за „инфектиран” цимент.

Визуализиращият агент се приемаше като нещо, което е от полза за пациента. Смяташе се, че клинициста може да види каквото трябва да види над венеца (налепи и калкулус) и да усети, каквото трябва да усети, под венеца – тактилно.

Веднага след като завърших университета бях изправена пред натиска на времето, който общата практика донесе. Броят на пациентите, при които използвах визуализиращ разтвор, рязко намаля. Вниманието ми се измести към почистване и полиране, като отделях все по-малко и по-малко време за оценка и адекватни инструкции за орална хигиена. Снемането на плак- индекс на практика спря, а аз можех да спестя ценни минути като не използвах визуализиращ разтвор. Тогава разполагах с 20 минути за всяко посещение, което ме караше да смятам визуализирането за излишна стъпка, която просто нямах време да правя. Освен това отстраняването на оцветената плака отнемаше много време и за мен бе по-лесно да си „затворя очите”  за оставащия биофилм, ако не го визуализирах с  разтвора.

no

Какво Ви накара да започнете да визуализирате плаката, след като в началото на практиката си не го правехте?

Няколко години по-късно, когато се появиха убедителни изследвания в подкрепа на теорията, че биофилмът и отговорът на организма са доминиращите фактори за управление на пародонтита, фокусът ми се измести и започнах да отделям повече внимание при отстраняването на биофилма. Обучението (за орална хигиена б.пр.) на пациентите стана основен приоритет в работата ми и бе естествено да потърся инструменти, които да помогнат на пациентите да развият техниките си за домашна грижа, както и инструменти, които биха могли да помогнат  на мен.


Визуализиращият разтвор бе логичното решение, но на този етап аз все още го използвах единствено за обучение на пациентите и то само за тези пациенти, които чувствах, че има какво да подобрят в режима на домашна грижа. При стабилни пациенти или пациент, за които смятах, че вече правят най-доброто, можех и да не използвам визуализиране. Никога не ми хрумна, че може би не отстранявам адекватно целия биофилм и не ми хрумна да го проверя, просто мислех, че съм. Осъзнах предимствата на визуализирането едва когато се запознах с Guided Biofilm Therapy.

Според Вас, кои са основните предимства за пациента при визуализирането на биофилма? 

Визуализиращият агент премахва много бариери в комуникацията с пациента. Всички ние имаме различни начини, по които се учим - често наричани сензорни възприятия, като „визуалното” е едно от основните. При някои хора това е основен начин за научаване. Нашите послания достигат до тези хора не толкова с това, което казваме, а с това, което им показваме. Чрез визуализирането на плаката, ние можем да достигнем именно до пациентите, нуждаещи се от визуални стимули, за да приемат новата информация.


По този начин можем да оборим и пациентите, които погрешно смятат, че мият зъбите си правилно. Това се случва често, особено при пациенти, които са инвестирали в скъпи четки и редовно ползват средства за интердентално почистване. Тези пациенти смятат, че правят достатъчно, без да предполагат, че може да има зони, които пропускат. Визуализиращият агент е най-лесният начин да демонстрираме, че техниката на почистване има също толкова важно значение, колкото и средствата за почистване. Пациентите няма как да игнорират показаните доказателства – те са нагледни, безспорни и се касаят лично за тях. Така аз мога да премина от общи съвети към специфични такива, индивидуални за съответната уста. Пациентите често са искрено изненадани, когато видят, че техните усилия не са достатъчни за поддържане на стандарта, необходим за здрава устната кухина. Това е много ефективен начин да ги убедим.

А какви са предимствата за клинициста?

Ако говорим за нашите тренинги, основното, на което се учим е да отстраняваме натрупванията по зъбите, независимо дали са налепи, калкулус или биофилм. Искаме да отстраним, колкото се може повече, като смятаме за реалистично да постигнем напълно чисти повърхности. Ние знаем, че биофилмът има по-голяма роля, отколкото калкулуса, в развитието на пародонталните заболявания, а освен това боифилмът не се вижда с невъоръжено око. Смятам, че една от причините да се съсредоточаваме върху налепите и калкулуса е, че можем да ги видим, а като клиницисти, е в природата ни да искаме да премахнем всичко, което не би трябвало да е там. Когато оцветим биофилма, веднага можем да го видим – нещо розово, което се набива на очи. Все още не съм срещнала клиницист, който съзнателно би оставил розови петна по зъбните повърхности, но незъзнателно бихме могли да пропуснем биофилм, ако не можем да го видим.

Визуализиращият агент фокусира вниманието ни и то в основната причина на заболяването – биофилма. Веднъж визуализиран, той трябва да бъде премахнат. Единственият начин, който да ни гарантира, че сме отстранили 100% от биофилма, е да можем да видим, че той изчезва. Без да е визуализиран, само можем да предполагаме, да гадаем, че е изчезнал. Помнете и, че зъбите не са гладки. Ние не почистваме плоски повърхности и често достъпът до тях е затруднен – с меките тъкани наоколо, ограничения при отварянето и движенията на пациента. Често, когато правя финалната проверка, се изненадвам да видя, че има повърхности, върху които има оцветен биофилм – по-често в места с не толкова труден достъп. Ако не използвам визуализатр, то биофилмът по тези повърхности би останал незабелязан.
Гайдлайните на британската асоцияция на пародонтолозите (BSP) препоръчват снемането на плак- индекси при всеки пациент  със стойност  BPE (Basic Periodontal Examination) 1 или по-висока. А такъв е почти всеки пациент, който виждам. Визуализирането улеснява събирането на тези данни и ускорява процеса, като всичко става само с поглед.


Мислех си, че визуализирането ме забавя, но в последствие, когато това стана рутина, промених мнението си. Така се елиминира работата на сляпо, позволява ми да работя по-ефективно и да предотвратя хиперинструментирането.
Редовното визуализиране, преди инструкциите за орална хигиена, доведе до по-добро взаимодействие с пациентите. В резултат се забеляза редукция на индексите за плака и кървене при сондиране, и подобряване на оралното здраве, което пък намали моето натоварване при работа и ми позволи да управлявам по-добре графика си.
Смятам, че визуализирането е едно от най-подценяваните неща в практиката ни и се чудя как съм се справяла без него.
 

Когато започнахте, сблъскахте ли се с резервираност от страна на пациентите? Отказваха ли да бъдат „оцветени”?

Първоначално да. До скоро визуализирането на плаката при възрастните бе нещо като стигма. Тук, във Великобритания,визуализирането първоначално е въведено, и широко използвано, като помощно средство в обучението на деца. Визуализиращите таблетки и сега могат да се намерят в магазините, почти винаги в опаковки като за деца, което създава тенденцията. Пациентите знаят за това и  за така създадената им репутация. Когато техните зъби биват оцветени, пациентите смятат, че са третирани като деца. Някой дори си спомнят подобна процедура от времето, в което са били малки и са посещавали своя зъболекар. Осъзнавам какво правя – давам на пациента да изплакне с розова вода и след това оценявам колко добре се справя. Разбираемо е, че пациентите може да свържат оцветяването с наставляване и дори порицание. Използването на разтвор, вместо таблетки, донякъде помогна да елиминирам тази предубеденост, но все още някой питат „това същото ли е, което ползвах като дете?”.


Основното тук е комуникацията. Пациентът трабва да е предупреден, че визуализиращият агент е от полза на клинициста. Веднага, след като промених думите, които използвах, резвервираността на пациентите силно намаля. Обяснявах им, че използвам багрило, което ми помага да видя всички бактерии и да ги отстраня напълно. Акцентирайки върху това, че на мен като клиницист ми е нужно цветно багрило, за да видя биофилма, пациентът приемаше, че и той има нужда от визуализация, без това да е съпроводено с чувство на срам или смущение.


Мисля, че е в природата ни, като хора, да се съпротивляваме на промоните, особено в среда, в която често сме изложени на заплахи или опасности. Харесваме познатото. Промените ни карат да се чувстваме по-некомфортно. Но също така ние имаме способността да се адаптираме и сега пациентите очакват процедурата. Ключът е да им бъде обяснено първия път. Сега визуализирането е част от всяко посещение. Пациентите знаят, че за мен е важно да свърша това, за което ми плащат и вече не го поставят под въпрос.
 

Какъв визуализиращ агент използвахте, когато започнахте да оцветявате пациентите си? Таблетки? Разтвор, нанасян с апликатор? Напоени тупферчета?

Както по-горе споменах, първоначално бяха таблетки, но при някои пациенти бяха неприятни за дъвкане. Също така, те отнемат повече време, а и трябва да се разчита пациентът да ги разнесе по всички повърхности на зъбите, което често не се случва. В последните години започнах да използвам разтвор, но и той имаше своите недостатъци. Опитах различни начини на приложение, но не открих такъв, който да намали получените отпадъци. Влиянието на пластмасовите отпадъци върху планетета ни е много сериозно и аз правя всичко възможно да ги огранича, до колкото е възможно. Необходимостта от пластмасова чашка и четчица с пластмасова дръжка за всеки пациент ми се струваше разточителна, а освен това и цапаше много. Често, малки капчици от разтвора капваха върху лицето на пациента, или дрехите му. Бяхме принудени да използваме по-големи лигавници, за да сме сигурни, че дрехите на пациента са защитени, а това водеше до още повече отпадък.


Преминах към памучни тупферчета, които напоявах в разтвора и с помощта на пинсети разнасях около зъбите. Все  още трябваше да използваме пластмасови чашчици, в които да капваме разтвора, но така отпадъкът бе по-малко. Това доведе до по-голям разход на разтвора за визуализиране, заради обемът, който бе необходим да се напои хубаво цялото памуче. Тупферчетата изсъхват бързо, което означаваше, че не могат да се подготвят предварително, а трябва да се прави индивидуално, за всеки пациент, преди посещението му. Понякога това цапаше – или разливах малко от разтвора, когато го сипвах в чашчицата, или оставаше капчица от него по винта на бутилката, която пръскаше при отваряне и затваряне. Попадналият по работните повърхности разтвор трудно се отстраняваше, без да остави петна.

Опитахте ли новият визуализиращ агент на EMS – Biofilm Discloser?

Да. Беше ми представен на изложението в Кьолн по-рано, тази година. (март, 2019 б.пр.)

По какво се различава от останалите продукти, налични във Великобритания? 

До голяма степен елиминира цапането, тъй като малките гъби са предварително напоени, като така няма течен разтвор и няма пръскане.
Готови са предварително, т.е. работи се по-бързо с тях. Винаги, когато ми потрябва мога просто да взема една, с чиста пинсета, и да я нанеса директно по зъбите. Гъбите са подходящ размер и са напоени с предостатъчно количество разтвор. Една винаги е достатъчна за цялата уста. Важното за мен е, че няма излишни пластмасови отпадъци. Това позволява да намалим разходите за консумативи и да дам своя принос към планетата.

Ще продължиш ли да използваш Biofilm Discloser при всички  Guided Biofilm Therapy посещения?

Абсолютно. Оцветяването на пациентите е изключително важен момент в протокола на Guided Biofilm Therapy, а новият Biofilm Discloser е най-ефективният от към време и рентабилен начин за изпълнение на процедурата.

Biofilm discloser